top of page

Скритата връзка между стреса и имунитета

Всеизвестен факт е, че здравето се влияе от много фактори отвъд храната, като сън, физическа активност, връзка с природата, житейска мисия, принадлежност. Обаче най-верният спътник на съвременния човек – стресът, може също да изиграе ключова роля за състоянието на имунитета и следователно да допринесе за възможното развитие (или влошаване) на дълъг списък със заболявания.

Героят на 21 век е навсякъде. Подвизава се 24/7, без умора и без намерение да се отказва. Защо е важно да промениш личното си отношение към него, за да подпомогнеш имунната си функция? Разбери в следващите редове.



Стресът – твой приятел или враг?


Стресът е основен човешки механизъм за оцеляване, който увеличава вътрешното усещане за опасност и мобилизира всички налични ресурси, за да се спасиш в животозастрашаваща ситуация. Благодарение на тази вродена алармена система успяваш да избегнеш автомобилна катастрофа или гладна мечка, която те преследва в гората.


Също така е доста благотворен и в редица житейски събития с положителна конотация, като раждането на детето ти, важно интервю за работа, сватбата на внучката ти, дори спортна тренировка. В тези ситуации стресът щедро те снабдява с кратки изблици на енергия, които подобряват бдителността и ефективността ти, за да си „тук и сега“ и да черпиш с пълни шепи от настоящия момент.


За разлика от изброените изолирани случаи на остър или „добър“ стрес, съществува и „лош“ хроничен стрес, който държи организма под напрежение за продължителен период от време. Независимо дали преминаваш през семейни, здравословни, работни или финансови проблеми, тялото е в постоянен режим на оцеляване, което може да отслаби имунната функция и подсили хроничното възпаление.


Хвърляйки бърз поглед към биологията, става ясно защо. Нервната система се състои от два основни дяла – централна нервна система и периферна нервна система.


Периферната нервна система се разделя на соматична и автономна (вегетативна), като втората има три направления - симпатикова, парасимпатикова и ентерична нервна система.


Симпатиковата нервна система е отговорна за реакцията „бий се или бягай“. С други думи, когато тялото усети заплаха (реална или мисловна), мозъкът изпраща сигнали към надбъбречните жлези да изпомпват хормони на стреса  - адреналин и кортизол. Сърцето започва да бие по-бързо, белите дробове се разширяват, за да осигурят повече кислород, кръвта се изтегля от храносмилателната и репродуктивната системи и се изтласква към мускулите.


Всичките сетива са изострени до крайност заради предстоящото спасяване, докато стресовите хормони активно стимулират освобождаването на запасите от глюкоза и мазнини в кръвта за повече енергия. Междувременно кортизолът потиска имунната система и намалява броя на В- и Т-клетките, които те предпазват от болестотворни микроорганизми, защото налице е по-важна цел – да избегнеш катастрофата или мечката.


След като заплахата отшуми, парасимпатиковата нервна система поема щафетата и задейства реакцията „почивай и храносмилай.“ Успокоява ума, увеличава притока на кръв към храносмилателния тракт и репродуктивните органи, намалява кислорода в белите дробове и мозъка, съхранява енергията. Отново си в режим на растеж и развитие.


Ентеричната нервна система заслужава отделна тема, но съвсем накратко – тя е „вторият мозък“ и отговаря за стомашно-чревния тракт. Нейната цел е да управлява всеки аспект на храносмилането – от хранопровода, през стомаха и тънките черва, чак до дебелото черво и ректума. Дейно комуникира с мозъчните неврони с помощта на невротрансмитери чрез т.нар. „чревно-мозъчна ос“ и така изрази като „имам пеперуди в стомаха“ започват да придобиват далеч повече смисъл.


Как да си помогнеш?


Ако рядко си под напрежение и успяваш да се възстановиш успешно, значи нервната ти система работи отлично и по предназначение. Обаче ако продължителният стрес е неизменна част от ежедневието, тогава е доста вероятно податливостта ти към краткосрочни неразположения (настинка, грип, пневмония и др.) или сериозни здравословни състояния (стомашно-чревни, сърдечно-съдови и автоимунни заболявания) да се увеличи.


Главните стъпки, които ще ти помогнат да поддържаш работещ баланс, са:

•         Пълноценна и разнообразна храна;

•         Качествен сън;

•         Отпускащи практики като дълбоко дишане, медитация, визуализация, йога;

•         Регулярни спортни занимания;

•         Подкрепа от семейство и приятели;

•    Влагане на енергия в конструктивни дейности (напр. усвояване на нови умения) и намаляване на подривни такива (напр. гледане на новини или екшън филми, особено преди сън).


Не можеш да бъдеш в растеж и защита едновременно“, казва д-р Брус Липтън, клетъчен биолог. Сега, след като имаш обща представа за връзката между стреса и имунната система, изборът е твой в коя посока да поемеш. Независимо къде се намираш по пътя си, знай, че нашето малко и сплотено общество е тук за теб. Вярваме, че всяко едно от нашите предложения ще ти помогнат да си в процес на растеж, а не на оцеляване:


•         Солна терапия (или халотерапия) - не само за добро респираторно здраве, но за и отличен имунитет.

•         Йога „НИДРА“ в солна стая  - универсален инструмент за намаляване нивата на стрес и безсъние.

•         Релаксиращ масаж  - тялото ще ти се отблагодари, а мозъкът най-накрая ще си почине от напрегнатото ежедневие. 

•         Индивидуална консултация за хранене – основата, без която никой не може.

•         Биорезонансна диагностика  - изворът на дълбокото познание, който ще ти предостави детайлна информация за всяка клетка в тялото, както и конкретни насоки, с които да стимулираш естественото му възстановяване.

•         СКЕНАР терапия – в помощ на процесите на саморегулация и регенерация на тялото както на физическо, така и емоционално ниво.


Не се колебай да се свържеш с нас и се информирай за нашите специални предложения за месец март, смело задай своите въпроси, поискай индивидуални препоръки, запиши час или просто ни кажи „здравей“!


Очакваме те!

12 views0 comments

Kommentare


bottom of page