Всеизвестен факт е, че здравето се влияе от много фактори отвъд храната, като сън, физическа активност, връзка с природата, житейска мисия, принадлежност. Обаче най-верният спътник на съвременния човек – стресът, може също да изиграе ключова роля за състоянието на имунитета и следователно да допринесе за възможното развитие (или влошаване) на дълъг списък със заболявания.
Героят на 21 век е навсякъде. Подвизава се 24/7, без умора и без намерение да се отказва. Защо е важно да промениш личното си отношение към него, за да подпомогнеш имунната си функция? Разбери в следващите редове.
Стресът – твой приятел или враг?
Стресът е основен човешки механизъм за оцеляване, който увеличава вътрешното усещане за опасност и мобилизира всички налични ресурси, за да се спасиш в животозастрашаваща ситуация. Благодарение на тази вродена алармена система успяваш да избегнеш автомобилна катастрофа или гладна мечка, която те преследва в гората.
Също така е доста благотворен и в редица житейски събития с положителна конотация, като раждането на детето ти, важно интервю за работа, сватбата на внучката ти, дори спортна тренировка. В тези ситуации стресът щедро те снабдява с кратки изблици на енергия, които подобряват бдителността и ефективността ти, за да си „тук и сега“ и да черпиш с пълни шепи от настоящия момент.
За разлика от изброените изолирани случаи на остър или „добър“ стрес, съществува и „лош“ хроничен стрес, който държи организма под напрежение за продължителен период от време. Независимо дали преминаваш през семейни, здравословни, работни или финансови проблеми, тялото е в постоянен режим на оцеляване, което може да отслаби имунната функция и подсили хроничното възпаление.
Хвърляйки бърз поглед към биологията, става ясно защо. Нервната система се състои от два основни дяла – централна нервна система и периферна нервна система.
Периферната нервна система се разделя на соматична и автономна (вегетативна), като втората има три направления - симпатикова, парасимпатикова и ентерична нервна система.
Симпатиковата нервна система е отговорна за реакцията „бий се или бягай“. С други думи, когато тялото усети заплаха (реална или мисловна), мозъкът изпраща сигнали към надбъбречните жлези да изпомпват хормони на стреса - адреналин и кортизол. Сърцето започва да бие по-бързо, белите дробове се разширяват, за да осигурят повече кислород, кръвта се изтегля от храносмилателната и репродуктивната системи и се изтласква към мускулите.
Всичките сетива са изострени до крайност заради предстоящото спасяване, докато стресовите хормони активно стимулират освобождаването на запасите от глюкоза и мазнини в кръвта за повече енергия. Междувременно кортизолът потиска имунната система и намалява броя на В- и Т-клетките, които те предпазват от болестотворни микроорганизми, защото налице е по-важна цел – да избегнеш катастрофата или мечката.
След като заплахата отшуми, парасимпатиковата нервна система поема щафетата и задейства реакцията „почивай и храносмилай.“ Успокоява ума, увеличава притока на кръв към храносмилателния тракт и репродуктивните органи, намалява кислорода в белите дробове и мозъка, съхранява енергията. Отново си в режим на растеж и развитие.
Ентеричната нервна система заслужава отделна тема, но съвсем накратко – тя е „вторият мозък“ и отговаря за стомашно-чревния тракт. Нейната цел е да управлява всеки аспект на храносмилането – от хранопровода, през стомаха и тънките черва, чак до дебелото черво и ректума. Дейно комуникира с мозъчните неврони с помощта на невротрансмитери чрез т.нар. „чревно-мозъчна ос“ и така изрази като „имам пеперуди в стомаха“ започват да придобиват далеч повече смисъл.
Как да си помогнеш?
Ако рядко си под напрежение и успяваш да се възстановиш успешно, значи нервната ти система работи отлично и по предназначение. Обаче ако продължителният стрес е неизменна част от ежедневието, тогава е доста вероятно податливостта ти към краткосрочни неразположения (настинка, грип, пневмония и др.) или сериозни здравословни състояния (стомашно-чревни, сърдечно-съдови и автоимунни заболявания) да се увеличи.
Главните стъпки, които ще ти помогнат да поддържаш работещ баланс, са:
• Пълноценна и разнообразна храна;
• Качествен сън;
• Отпускащи практики като дълбоко дишане, медитация, визуализация, йога;
• Регулярни спортни занимания;
• Подкрепа от семейство и приятели;
• Влагане на енергия в конструктивни дейности (напр. усвояване на нови умения) и намаляване на подривни такива (напр. гледане на новини или екшън филми, особено преди сън).
„Не можеш да бъдеш в растеж и защита едновременно“, казва д-р Брус Липтън, клетъчен биолог. Сега, след като имаш обща представа за връзката между стреса и имунната система, изборът е твой в коя посока да поемеш. Независимо къде се намираш по пътя си, знай, че нашето малко и сплотено общество е тук за теб. Вярваме, че всяко едно от нашите предложения ще ти помогнат да си в процес на растеж, а не на оцеляване:
• Солна терапия (или халотерапия) - не само за добро респираторно здраве, но за и отличен имунитет.
• Йога „НИДРА“ в солна стая - универсален инструмент за намаляване нивата на стрес и безсъние.
• Релаксиращ масаж - тялото ще ти се отблагодари, а мозъкът най-накрая ще си почине от напрегнатото ежедневие.
• Индивидуална консултация за хранене – основата, без която никой не може.
• Биорезонансна диагностика - изворът на дълбокото познание, който ще ти предостави детайлна информация за всяка клетка в тялото, както и конкретни насоки, с които да стимулираш естественото му възстановяване.
• СКЕНАР терапия – в помощ на процесите на саморегулация и регенерация на тялото както на физическо, така и емоционално ниво.
Не се колебай да се свържеш с нас и се информирай за нашите специални предложения за месец март, смело задай своите въпроси, поискай индивидуални препоръки, запиши час или просто ни кажи „здравей“!
Очакваме те!
Comments